Хлебарки в Космоса – възможно ли е?

А какво е вашето мнение – дали наистина хлебарките са толкова издръжливи, че да покорят и Космоса? Могат ли учените да ги използват и за нещо полезно? Ще се превърнат ли те някой ден от обикновен вредител в спасител на човечеството?

Двадесет и двама студенти по инженерство, работещи в шест екипа, заедно с дипломираните асистенти-преподаватели Андрю Кавендър и Зак Ловъринг, проектирали и изградили въпросните капсули. Те били  изстреляни от пустинята близо до Пластър Сити, Калифорния. Достигнали са височина близо 26 000 метра и след това са се приземили на 104 км разстояние източно, в района на дивата природа на дюните Алгодонес. Освен хлебарките, в космоса били изпратени и програмируеми цифрови камери за правене на изображения и сензори за наблюдение на атмосферата. Те били с цел бъдещо изследване на метеорологичните модели и контрол на замърсяването на въздуха. Студентите също използвали данните, събрани от балона-сателит, за да оценят ефективността на слънчевите клетки. Информацията, събрана от експеримента, ще бъде използвана и за бъдещи изстрелвания.

Първият проект за подобен балон-сателит на Калифорнийския университет в Сан Диего е част от класа „Въведение в аерокосмическото инженерство“, преподаван от Джон Косматка и Кейко Номура, професори в Инженерното училище на Джейкъбс. 

Дейвид Грос, студент по аерокосмическо инженерство, споделя че сателитът с балон е най-интересният научен проект, в който някога е участвал. „Това потвърди убеждението ми, че аерокосмическото инженерство е сложна, важна и интригуваща професия“, казва той. „Целият процес на проектиране – от изготвянето му на хартия, през закупуването на компонентите, изграждането му, до накрая действителното летене и изваждането на балона в открития космос беше вълнуващ опит и определено нещо, с което искам да продължа да се занимавам в бъдеще.”

Проектът за балон-сателит е спонсориран от Консорциума за космически грантове на НАСА в Калифорния, чиято цел е да популяризира образованието в областта на аерокосмическото инженерство, както и развитието на STEM (наука, технологии, инженерство и математика) работна сила на бъдещето.

НАСА е правила и други любопитни експерименти с хлебарки. Те например са нахранили специални опитни буболечки с някои от своите ценни лунни проби от Аполо 11. Космическата агенция все още разполага с повечето от донесените от Луната камъни. Но една част от този така ценен товар била изразходвана в малко известен, но жизнено важен набор от проучвания. Те имали за цел да гарантират, че донесените проби могат безопасно да се съхраняват тук, без да навредят по някакъв начин на планетата ни.

Експертите на космическата агенция били почти сигурни, че на Луната не съществуват опасни за нас микроорганизми, но все не можели да го докажат без съответните изследвания. Все пак добиването на проби от структурата на Луната е огромна крачка за науката, но би могло да се превърне в истинско проклятие за Земята ако се окаже, че те всъщност представляват риск за здравето и живота ни. Така че като част от подготовката за мисията, на НАСА се наложило да разработи и специален набор от съответните опити и експерименти, които да докажат недвусмислено безопасността им.

Самите космонавти са сложени под карантина веднага щом кацат обратно на Земята. Те били държани отделени от  всички, с изключение на обслужващия ги екип от двадесет човека. Това продължило цели три седмици. Докато те били в изолация, набор от лабораторни мишки също станал известен в обществото: те били инжектирани с проби от Луната. Мишките били подложени на също толкова строго наблюдение, колкото и самия космически екипаж.

„Нашата цел беше да разберем как ще се справят гризачите“, споделя Джудит Хейс, началник на отдела за биомедицински изследвания и науки за околната среда на НАСА. Нейната работа е пряко свързана с проекта и се е помещавала в същите сгради, където са се намирали карантинните съоръжения. Тя неведнъж е обсъждала подробностите по експеримента с колегите си, които са били натоварени със задачата да следят космонавтите по време на това приключение. „Гризачите, като по-дребен и низш организъм биха показали негативна реакция много по-бързо от хората. Съответно ако те не развият никакви проблеми, то най-вероятно и астронавтите ще бъдат пуснати след изтичане на предвиденият карантинен срок. Ако обаче възникнат някакви аномалии, има вероятност те да бъдат задържани и инспектирани допълнително, за да се предотвратят всякакви евентуални опасности.“

Но проведените наблюдения върху хора и мишки не били достатъчни като доказателство, че целият друг земен живот е в безопасност. Потвърждението на подобна теза се оказало малко по-сложно. Първо НАСА селектирала биологичните видове, който да използва. Освен обичайните лабораторни мишки, учените подбрали и японски пъдпъдъци (като представители на разред птици), няколко вида дребни рибки, скариди и стриди, немски хлебарки, домашни мухи и още много други.

След това научните работници използвали част от ценния товар от цели 22 килограма лунни проби. Те го стрили на прах, като половината изпекли с цел стерилизация, а втората част оставили без да я третират. Начинът на съприкосновение с материала бил различен за различните видове фауна. Птиците и гризачите я получили под формата на инжекция. При хлебарките и другите насекоми тя се смесвала с храната им, а на водните организми се добавяла към водата, в която плували.

НАСА наблюдавала животинските видове в рамките на един месец, за да провери дали ще пострадат по някакъв начин от съприкосновението си с лунния прах. Германските хлебарки, верни на репутацията си, се справяли повече от добре, въпреки екзотичната диета, на която били подложени. Останалите представители на животинския свят също не показали признаци на болест или някакви физиологични промени, с едно единствено изключение. Голяма част от стридите, независимо дали тези, престоявали в примесена с лунен прах вода или не, загинали. Учените описали това като очакван ефект, защото те били тествани по време на размножителния им сезон.

В крайна сметка проведените опити не предоставили никакви доказателства, че донесеното от Луната съдържа каквито и да било възпроизвеждащи агенти, които да са потенциално опасни за планетата ни. Това заключават авторите на статия, разказваща за тестовете върху низши животински видове, която е поместена в научното списание Science една година след Аполо 11.

Освен опитите върху животни, НАСА също работила с Министерството на земеделието на САЩ (USDA), за да проведе експерименти и върху различни растения и да провери за евентуални негативни реакции към лунните проби. Те се състояли в отглеждане на семена, засадени в лунна почва. Тестват се домати, тютюн, зеле, лук и папрат. Оказва се, че някои от тях всъщност растат по-добре в реголита, отколкото в обикновения земен пясък, използван от учените за сравнение.

 Подобни научни опити са проведени и в последващите мисии  Аполо. Изследвани са цели петнадесет представители на земната фауна, както гласят докладите на НАСА. Докато тези опити продължават, НАСА също култивира тестови проби върху петриеви панички, за да провери за наличие на каквито и да било микроорганизми, които евентуално биха се развили.

„Не е открит никакъв микробен растеж и по лунните семпли не са засечени микроорганизми, които да са с извънземен произход. Астронавтите също не са проявили никакви симптоми на инфекциозни заболявания.“, споделя д-р Хейс.

И в крайна сметка НАСА най-сетне стига до сигурно заключение, че лунният реголит е напълно безвреден. След края на програмата Аполо 14 през 1971 г. агенцията прекратява тези тестове и слага край на супер строгата и дълга карантина за космонавтите, завръщащи се от Луната. Тя също така спира карантинирането на лабораторни техници, влизали в досег с пробите или екипажа.

НАСА е имала основателна причина да премахне тестовете върху животни. „Учените недоволстваха за това, че се хабят ценни количества лунен материал, който би могъл да се ползва и за други важни планетарни изследвания.“, гласи доклад на НАСА.

Но така или иначе за няколко кратки години хлебарки и плъхове ядоха от Луната. Имаше дори скандален случай, в който дъщеря на ентомолог е продала проби от мисията на Аполо 11 от 1969 г., които са принадлежали на НАСА. Космическата агенция поискала от базираната в Бостън аукционна къща RR Auction да спре продажбата на лунен прах, с който впоследствие са били хранени хлебарки.

Материалът от експеримента, включително флакон с около 40 милиграма лунен прах и три трупа на хлебарки, се очаквало да бъде продаден за най-малко 400 000 долара, но бил изтеглен от търга. Хлебарките, държани на “лунна диета”, били донесени в университета на Минесота, където ентомологът Марион Брукс ги дисектира и изследва. „Не открих доказателства за инфекциозни агенти“, казва Брукс, която починала през 2007 г.. Тя не смятала, че лунният материал е токсичен или е причинил някакви други лоши ефекти при тестовите хлебарки.

А какво е вашето мнение – дали наистина хлебарките са толкова издръжливи, че да покорят и Космоса? Могат ли учените да ги използват и за нещо полезно? Ще се превърнат ли те някой ден от обикновен вредител в спасител на човечеството?